Пепе Ескобар: Русия и Китай ускоряват евразийския цивилизационен проект, ерата на западната доминация е към своя край
Последвайте ”Гласове " в
„ Духът на Самарканд “ ще бъде воден от „ виновните сили “ Русия и Китай
В сериозния тремор в международната геополитика се вписва доста добре фактът, че срещата на върха на ръководителите от Шанхайската организация за съдействие (ШОС) трябваше да бъде извършена в Самарканд – най-големият кръстопът от Пътя на коприната от 2500 години насам.
Когато през 329 година пр.Хр. Александър Велики доближава до тогавашния согдийски град Мараканда, част от империята на Ахеменидите, той е изумен: „ Всичко, което съм чувал за Самарканд, е правилно, единствено че е по-красив, в сравнение с си го представях. “
Превъртаме бързо напред до речта на президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев, оповестена преди срещата на върха на ШОС, където той акцентира, че Самарканд в този момент „ може да стане платформа, която да сплоти и сдобри страни с разнообразни цели във външната политика “.
Все отново, исторически, светът от позиция на този жалон в Пътя на коприната, постоянно е бил „ възприеман като един и неразделен, а не разграничен. Това е същността на един неповторим феномен – „ Духът на Самарканд “ “.
И тук Мирзийоев свързва „ духа на Самарканд “ с първичния „ Шанхайски дух “ на ШОС, учредена през 2001 година, няколко месеца преди събитията от 11 септември, когато съвсем за една нощ светът беше вкаран в раздори и нескончаема война.
През всички тези години културата на Шанхайската организация за съдействие се развиваше по различим китайски фасон. Първоначалната Шанхайска петорка беше фокусирана върху битката с тероризма – месеци преди американската война на терора да метастазира от Афганистан до Ирак и оттатък.
С годините първичното „ тройно не “ – „ не “ на съюзите, „ не “ на борбата и „ не “ на прицелването в която и да е трета страна – стигна до етапа на съоръжение на бързо, хибридно транспортно средство, чиито „ четири колела “ са „ политика, сигурност, стопанска система и хуманитаризъм “, допълнени от Глобалната самодейност за развиване и всичко това в ослепителен контрастност с целите на хегемоничния, конфронтационен Запад.
Може би най-голямото обръщение на срещата на върха в Самарканд тази седмица е, че китайският президент Си Дзинпин показа Китай и Русия, дружно, като „ виновни световни сили “, ориентирани към обезпечаването на многополярност и отхвърлящи случайния „ ред “, налаган от Съединените щати и техния еднополярен мироглед.
Руският външен министър Сергей Лавров дефинира двустранния диалог сред Си и Путин като „ отличен “. Си Дзинпин още преди срещата и обръщайки се към Путин непосредствено, набеляза общите цели на Русия и Китай: „ Пред лицето на колосални промени от световен мащаб в нашето време, невиждани в историята, ние сме подготвени дружно с нашите съветски сътрудници да дадем образец за виновна международна мощ и да играем водеща роля, тъй че да насочим по този начин бързо изменящия се свят в траекторията на устойчивото и положително развиване. “
По-късно, в преамбюла към срещата на държавните глави, Си мина непосредствено към същността: значимо е „ да се предотвратят опитите на външни сили да провеждат „ цветни революции “ в страните от Шанхайската организация за съдействие. “ За Европа няма да има разлика, тъй като тя е цветно революционизирана нон-стоп от 1945 година насам. Путин, от своя страна, насочи обръщение, което ще отекне през целия световен Юг: „ Фундаментални трансформации се открояват в международната политика и стопанска система, и те са необратими. “
Иран: Време е за шоу
Иран беше гостуващата звезда на шоуто в Самарканд и беше публично посрещнат като 9-ия член на ШОС. Президентът Ебрахим Раиси многозначително акцентира преди срещата си с Путин, че „ Иран не признава глобите против Русия “. Стратегическото партньорство сред тях ще бъде засилено. На бизнес фронта, тежка делегация от водачи на 80 огромни съветски компании ще посети Техеран идната седмица.
Нарастващата интерполация сред Русия-Китай-Иран – трите топ-движещи сили на евразийската интеграция – плаши до гибел нормалните обвинени, които може и да стартират да схващат, че ШОС съставлява, в дълготраен проект, сериозна опасност за тяхната геоикономическа игра. Така че, всяко зрънце пясък в пустините на азиатския хартленд е към този момент наясно, че геополитическият напън против триото ще се усилва експоненциално.
Случи се също и мега-решаващият тристранен контракт от Самарканд: Русия-Китай-Монголия. Няма публична информация, само че това трио може би е разискало газопровода „ Силата на Сибир-2 “ и идното създаване на интерконектор през Монголия. Както и засилената роля на Монголия като основен свързващ кулоар на самодейността " Един пояс, веднъж ", откогато Китай не употребява Транссибирския път за износ за Европа заради глобите.
Путин брифира Си за всички аспекти на съветската специфична военна интервенция в Украйна и евентуално е дал отговор на някои в действителност сложни въпроси, доста от които циркулират щедро в китайските обществени мрежи към този момент от месеци. Което ни води до конференцията на Путин в края на срещата на върха – безусловно всички въпроси предстоящо се въртяха към военните дейности в Украйна.
Главното обръщение на съветския президент: „ В проекта на ШОС няма промени. Основните задания бяха изпълнени. “ Относно изгледите за мир, Украйна е тази, която „ не е подготвена да беседва с Русия. “ И обобщаващото, „ буди страдание, че Западът имаше концепцията да употребява Украйна, с цел да срине Русия. “
За сапунената опера с торовете Путин означи, че „ доставките на храна, доставките на сила, те (Западът) сътвориха тези проблеми и в този момент се пробват да ги разрешат за непозната сметка “ – разбирай най-бедните народи. „ Европейските страни са някогашни колониални сили и към момента имат парадигмата на колониалната философия. Дойде време тяхното държание да се промени, да станат по-цивилизовани. “
За срещата си със Си Дзинпин: „ Това беше елементарна среща, от много време не сме се срещали лице в лице. “ Разговаряли са по какъв начин да „ усилят комерсиалния оборот “ и да преодолеят „ комерсиалните войни, провокирани от нашите по този начин наречени сътрудници “, заради които „ разрастването на споразуменията в национални валути не напредва толкоз бързо, колкото ни се желае. “
Засилване на многополярността
Двустранната среща на Путин с индийския министър председател Нарендра Моди не можеше да е по-сърдечна – напълно в регистъра на „ най-близко другарство “ – по време на която Моди прикани за съществени решения на рецесиите с храните и горивата, адресирайки апела си в действителност към Запада. Междувременно Държавната банка на Индия ще отвори специфични сметки в рупии, с цел да обслужва тръговията с Русия.
Това беше първото задгранично пътешестване на Си от началото на Ковид пандемията. Той можа да го реализира, тъй като е изцяло убеден в номинирането си за трети мандат по време на конгреса на Комунистическата партия идващия месец в Пекин. В момента Си управлява и/или има съдружници, конфигурирани измежду най-малко 90% от членовете на Политбюро.
Другата сериозна причина за него беше да сложи апела от самодейността " Един пояс, веднъж " в близка връзка с Шанхайската организация за съдействие. Амбициозният план на Китай " Един пояс, веднъж " беше публично разгласен от Си в Астана (сега Нур-Султан) преди девет години. Той ще продължи да въплъщава концепцията за външна политика на Китай и през идващите десетилетия.
Акцентът на самодейността " Един пояс, веднъж " върху търговията и връзките се сплотява с развиването на многостранните механизми за съдействие на ШОС, събирайки фокуса на нациите върху едно икономическо развиване, което е без значение от мъглявия, хегемоничен, „ основаващ се на правила ред “. Дори и Индия, под ръководството на Моди, е в съмнения дали може да разчита на Западния блок, в който Ню Делхи в най-хубавия случай е нео-колонизиран „ сътрудник “.
И по този начин, в Самарканд Си и Путин начертаха пътна карта на всичките си на практика цели по подсилване на многополярността, както беше очебийно във финалната Декларация от Самарканд, подписана от всички членове на Шанхайската организация за съдействие.
Казахския пъзел
По пътя ще има обилие от неравности. Не е инцидентно, че Си стартира пътуването си от Казахстан – мега-стратегическият западен комшия на Китай, споделящ доста дълга обща граница със Синдзян, Уйгурския самостоятелен район. Границата сред трите страни при сухото пристанище Хоргос – за камиони, рейсове и влакове поотделно – е доста значима и е безусловно основен възел за самодейността " Един пояс, веднъж ".
Администрацията на президента Касим-Жормат Токаев в Нур-Султан (който в скоро време ще бъде още веднъж преименуван на Астана) е много комплицирана, люшкаща се сред източната и западната политическа ориентировка и инфилтрирана от американците в същата степен, в която беше и при предшественика му Нурсултан Назарбаев, първият постъсветски президент на Казахстан.
По-рано този месец да вземем за пример, Нур-Султан в партньорство с Анкара и British Petroleum – което безусловно ръководи Азербайджан – се съгласи да усили размера петрол по нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан до 4 милиона тона на месец до края на тази година. Chevron Exxon Mobil, доста дейни в Казахстан, също са част от договорката.
Явният дневен ред на нормалните обвинени е „ напълно да отдели стопанските системи на Централно-азиатските страни от съветската стопанска система “. Доколкото Казахстан е член освен на водения от Русия Евразийски стопански съюз (ЕИС), само че и на самодейността " Един пояс, веднъж ", е подходящо да се допусна, че Си, както и Путин, са дискутирали някои много съществени въпроси с Токаев, споделили са му да се ориентира накъде духа вятърът и са го посъветвали да държи вътрешнополитическата обстановка под надзор (виж осуетения прелом през януари, когато Токаев беше де факто избавен от водената от Русия Организация на контракта за групова сигурност.
Няма подозрение, че Централна Азия, исторически известна като „ сандъче със скъпоценности “ в средата на Хартленда (5-те някогашни руски републики от Североизточна Азия), прорязана от античните пътища на коприната и благословена с несметни естествени благосъстояния – изкопаеми горива, редки земни метали, плодородни земеделски земи – ще бъде употребена от нормалните обвинени като Кутия на Пандора и ще бъдат осъществени всички вероятни токсични номера срещу законната евразийска интеграция.
Това е в изострен контрастност със Западна Азия, където Иран ще се задейства като турбокомпресор, с цел да извърши основната си роля на свързващ кръстопът сред Евразия и Африка, в съдействие с самодейността " Един пояс, веднъж " и Международния транспортен кулоар север-юг.
Вече не е чудно, че Обединените арабски емирства, Бахрейн и Кувейт, всички в Западна Азия, в действителност разпознават накъде духа вятърът. Трите страни от Персийския залив получиха формален „ партньорски статут “ в Самарканд, наред с Малдивите и Мианмар.
Сплотяване на задачите
Самарканд също даде спомагателен подтик за интеграция, наред с концептуализираното от Русия огромно евразийско партньорство, което включва Евразийския стопански съюз – и всичко това единствено две седмици след повратния Източен стопански конгрес, извършен във Владивосток, на съветското стратегическо тихоокеанско крайбрежие.
Приоритет за Москва в Евразийския стопански съюз е да вкара държавно съглашение с Беларус (която наподобява има желание да стане член на Шанхайската организация за съдействие до 2024 г.), наред с близка интеграция в самодейността " Един пояс, веднъж ". Сърбия, Сингапур и Иран също имат търговски контракти с Евразийския стопански съюз.
Голямото Евразийско партньорство беше препоръчано от Путин през 2015 година – и то става все по-остро с помощта на дейното планиране от Евразийската комисия, водена от Сергей Глазиев, на нова финансова система, основана на злато и естествени запаси и противопоставяне на комерсиалното съглашение от Бретон (между Съединени американски щати, Канада, Западна Европа, Япония... – б.пр.). Веднага щом новата рамка е подготвена да бъде тествана, главният й пропагандатор евентуално ще бъде Шанхайската организация за съдействие.
Тук следим разиграването на цялостно съвпадане на задачите – както и на механизмите за взаимоотношение – осъществено от огромното евразийско партньорство, Инициативата " Един пояс, веднъж ", Евразийския стопански съюз, Шанхайската организация за съдействие, БРИКС+ и Международния транспортен кулоар Север-Юг. Битката за сливане на всички тези организации е титанична, като се вземат поради всички геоикономически цели на всеки от членовете и асоциираните сътрудници, само че тъкмо това се случва, с стремглава скорост.
В този фестивал на връзките практическите императиви варират от справяне с локалните усложнения до определяне на сложни многостранни коридори – от Кавказ до Централна Азия и от Иран до Индия, като всичко се разисква на многократни кръгли маси.
Успехите са към този момент забележими: от въведените сред Русия и Иран директни съглашения в рубли и риали, до увеличената тръговия сред Русия и Китай в рубли и юани, достигаща 20% и продължаваща да пораства. В скоро време може би ще се откри Източна замяна на артикули във Владивосток, която ще има за цел да улесни търговията с фючърси и деривативи с Азия-Тихи океан.
Китай е безспорният главен кредитор/инвеститор в инфраструктурата през Централна Азия. Приоритетите на Пекин може и да са импорт на газ от Туркменистан и Узбекистан и петрол от Казахстан, само че свързаността не изостава от тях. Изграждането на 600 км железопътна линия сред Пакистан-Афганистан-Узбекистан (Pakafuz) на стойност 5 милиарда $ ще разреши доставянето на карго от Централна Азия до Идийския океан единствено за 3 дни, вместо за 30. А тази железопътна линия ще бъде обвързвана с Казахстан и с към този момент изграждащата се от Китай 4380-километрова линия от Ланжу до Ташкент, която е един от плановете на самодейността " Един пояс, веднъж ".
Нур-Султан също е заинтригуван от железопътно трасе Туркменистан-Иран-Турция, което ще свърже неговия порт Актау на Каспийско море с Персийския залив и Средиземно море.
Турция в това време, към момента наблюдаващ в Шанхайската организация за съдействие и непрекъснато хеджираща залозите си, постепенно, само че несъмнено се пробва стратегически да придвижи личния си Pax Turcica, от софтуерно развиване до съдействие по защитата, всичко опаковано като политико-икономически-отбранителен пакет. Турският президент Реджеб Таийп Ердоган го разиска в Самарканд с Путин, откакто последният заяви, че 25 % от съветския газ, който Анкара купува, ще бъде плащан в рубли.
Добре пристигнали в Голямата Игра 2.0
Русия повече от Китай знае, че нормалните обвинени ще дадат мощен отпор. Само през 2022 година имаше провален опит за прелом в Казахстан през януари; проблеми в Бадахшан, Таджикистан, през май; проблеми в Каракалпакстан, Узбекистан, през юни; неспирни погранични конфликти сред Таджикистан и Киргизстан (чиито президенти в Самарканд най-малко се съгласиха да спрат огъня и да изтеглят войските от границата си).
А и неотдавна освободеният Афганистан, с не по-малко от 11 провинции, кръстосвани от ИЗИС-Хорасан и техните таджикски и узбекски почитатели. Хиляди кандидат-джихадисти от северноазиатския хартленд пътуваха до Идлиб в Сирия и след това назад до Афганистан – „ поощрявани “ от нормалните обвинени, които биха употребявали всеки трик под слънцето, с цел да тормозят и „ изолират “ Русия от Централна Азия.
Така че Русия и Китай би трябвало да имат подготвеност да бъдат въвлечени в безгранично комплексната и към този момент почнала огромна игра 2.0 на стероиди, в която САЩ/НАТО се бият против обединена Евразия, с Турция по средата.
Погледнато откъм светлата страна, Самарканд потвърди, че най-малко има консенсус сред всички играчи от другите институционални организации по отношение на това, че софтуерният суверенитет ще дефинира суверенността, както и регионализацията – в този случай евразийската – ще се стреми да размени ръководената от Съединени американски щати глобализация.
Тези играчи също по този начин схващат, че към своя край отивата ерата на Макиндер и Спайкман – когато Евразия беше „ удържана “ в полуразпаднала се форма, тъй че западните морски сили можеха да упражняват тотална доминация, в ущърб на националните ползи на играчите от световния Юг.
Сега играта е изцяло друга. Голямото евразийско партньорство е изцяло подкрепяно от Китай, в услуга както на плановете на самодейността " Един пояс, веднъж ", по този начин и на тези на Евразийския стопански съюз, а Шанхайската организация за съдействие оформя общата среда.
Да, това е Евразийският цивилизационен план за 21 век и оттатък него. Под егидата на „ духът на Самарканд “.
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник:
„ Духът на Самарканд “ ще бъде воден от „ виновните сили “ Русия и Китай
В сериозния тремор в международната геополитика се вписва доста добре фактът, че срещата на върха на ръководителите от Шанхайската организация за съдействие (ШОС) трябваше да бъде извършена в Самарканд – най-големият кръстопът от Пътя на коприната от 2500 години насам.
Когато през 329 година пр.Хр. Александър Велики доближава до тогавашния согдийски град Мараканда, част от империята на Ахеменидите, той е изумен: „ Всичко, което съм чувал за Самарканд, е правилно, единствено че е по-красив, в сравнение с си го представях. “
Превъртаме бързо напред до речта на президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев, оповестена преди срещата на върха на ШОС, където той акцентира, че Самарканд в този момент „ може да стане платформа, която да сплоти и сдобри страни с разнообразни цели във външната политика “.
Все отново, исторически, светът от позиция на този жалон в Пътя на коприната, постоянно е бил „ възприеман като един и неразделен, а не разграничен. Това е същността на един неповторим феномен – „ Духът на Самарканд “ “.
И тук Мирзийоев свързва „ духа на Самарканд “ с първичния „ Шанхайски дух “ на ШОС, учредена през 2001 година, няколко месеца преди събитията от 11 септември, когато съвсем за една нощ светът беше вкаран в раздори и нескончаема война.
През всички тези години културата на Шанхайската организация за съдействие се развиваше по различим китайски фасон. Първоначалната Шанхайска петорка беше фокусирана върху битката с тероризма – месеци преди американската война на терора да метастазира от Афганистан до Ирак и оттатък.
С годините първичното „ тройно не “ – „ не “ на съюзите, „ не “ на борбата и „ не “ на прицелването в която и да е трета страна – стигна до етапа на съоръжение на бързо, хибридно транспортно средство, чиито „ четири колела “ са „ политика, сигурност, стопанска система и хуманитаризъм “, допълнени от Глобалната самодейност за развиване и всичко това в ослепителен контрастност с целите на хегемоничния, конфронтационен Запад.
Може би най-голямото обръщение на срещата на върха в Самарканд тази седмица е, че китайският президент Си Дзинпин показа Китай и Русия, дружно, като „ виновни световни сили “, ориентирани към обезпечаването на многополярност и отхвърлящи случайния „ ред “, налаган от Съединените щати и техния еднополярен мироглед.
Руският външен министър Сергей Лавров дефинира двустранния диалог сред Си и Путин като „ отличен “. Си Дзинпин още преди срещата и обръщайки се към Путин непосредствено, набеляза общите цели на Русия и Китай: „ Пред лицето на колосални промени от световен мащаб в нашето време, невиждани в историята, ние сме подготвени дружно с нашите съветски сътрудници да дадем образец за виновна международна мощ и да играем водеща роля, тъй че да насочим по този начин бързо изменящия се свят в траекторията на устойчивото и положително развиване. “
По-късно, в преамбюла към срещата на държавните глави, Си мина непосредствено към същността: значимо е „ да се предотвратят опитите на външни сили да провеждат „ цветни революции “ в страните от Шанхайската организация за съдействие. “ За Европа няма да има разлика, тъй като тя е цветно революционизирана нон-стоп от 1945 година насам. Путин, от своя страна, насочи обръщение, което ще отекне през целия световен Юг: „ Фундаментални трансформации се открояват в международната политика и стопанска система, и те са необратими. “
Иран: Време е за шоу
Иран беше гостуващата звезда на шоуто в Самарканд и беше публично посрещнат като 9-ия член на ШОС. Президентът Ебрахим Раиси многозначително акцентира преди срещата си с Путин, че „ Иран не признава глобите против Русия “. Стратегическото партньорство сред тях ще бъде засилено. На бизнес фронта, тежка делегация от водачи на 80 огромни съветски компании ще посети Техеран идната седмица.
Нарастващата интерполация сред Русия-Китай-Иран – трите топ-движещи сили на евразийската интеграция – плаши до гибел нормалните обвинени, които може и да стартират да схващат, че ШОС съставлява, в дълготраен проект, сериозна опасност за тяхната геоикономическа игра. Така че, всяко зрънце пясък в пустините на азиатския хартленд е към този момент наясно, че геополитическият напън против триото ще се усилва експоненциално.
Случи се също и мега-решаващият тристранен контракт от Самарканд: Русия-Китай-Монголия. Няма публична информация, само че това трио може би е разискало газопровода „ Силата на Сибир-2 “ и идното създаване на интерконектор през Монголия. Както и засилената роля на Монголия като основен свързващ кулоар на самодейността " Един пояс, веднъж ", откогато Китай не употребява Транссибирския път за износ за Европа заради глобите.
Путин брифира Си за всички аспекти на съветската специфична военна интервенция в Украйна и евентуално е дал отговор на някои в действителност сложни въпроси, доста от които циркулират щедро в китайските обществени мрежи към този момент от месеци. Което ни води до конференцията на Путин в края на срещата на върха – безусловно всички въпроси предстоящо се въртяха към военните дейности в Украйна.
Главното обръщение на съветския президент: „ В проекта на ШОС няма промени. Основните задания бяха изпълнени. “ Относно изгледите за мир, Украйна е тази, която „ не е подготвена да беседва с Русия. “ И обобщаващото, „ буди страдание, че Западът имаше концепцията да употребява Украйна, с цел да срине Русия. “
За сапунената опера с торовете Путин означи, че „ доставките на храна, доставките на сила, те (Западът) сътвориха тези проблеми и в този момент се пробват да ги разрешат за непозната сметка “ – разбирай най-бедните народи. „ Европейските страни са някогашни колониални сили и към момента имат парадигмата на колониалната философия. Дойде време тяхното държание да се промени, да станат по-цивилизовани. “
За срещата си със Си Дзинпин: „ Това беше елементарна среща, от много време не сме се срещали лице в лице. “ Разговаряли са по какъв начин да „ усилят комерсиалния оборот “ и да преодолеят „ комерсиалните войни, провокирани от нашите по този начин наречени сътрудници “, заради които „ разрастването на споразуменията в национални валути не напредва толкоз бързо, колкото ни се желае. “
Засилване на многополярността
Двустранната среща на Путин с индийския министър председател Нарендра Моди не можеше да е по-сърдечна – напълно в регистъра на „ най-близко другарство “ – по време на която Моди прикани за съществени решения на рецесиите с храните и горивата, адресирайки апела си в действителност към Запада. Междувременно Държавната банка на Индия ще отвори специфични сметки в рупии, с цел да обслужва тръговията с Русия.
Това беше първото задгранично пътешестване на Си от началото на Ковид пандемията. Той можа да го реализира, тъй като е изцяло убеден в номинирането си за трети мандат по време на конгреса на Комунистическата партия идващия месец в Пекин. В момента Си управлява и/или има съдружници, конфигурирани измежду най-малко 90% от членовете на Политбюро.
Другата сериозна причина за него беше да сложи апела от самодейността " Един пояс, веднъж " в близка връзка с Шанхайската организация за съдействие. Амбициозният план на Китай " Един пояс, веднъж " беше публично разгласен от Си в Астана (сега Нур-Султан) преди девет години. Той ще продължи да въплъщава концепцията за външна политика на Китай и през идващите десетилетия.
Акцентът на самодейността " Един пояс, веднъж " върху търговията и връзките се сплотява с развиването на многостранните механизми за съдействие на ШОС, събирайки фокуса на нациите върху едно икономическо развиване, което е без значение от мъглявия, хегемоничен, „ основаващ се на правила ред “. Дори и Индия, под ръководството на Моди, е в съмнения дали може да разчита на Западния блок, в който Ню Делхи в най-хубавия случай е нео-колонизиран „ сътрудник “.
И по този начин, в Самарканд Си и Путин начертаха пътна карта на всичките си на практика цели по подсилване на многополярността, както беше очебийно във финалната Декларация от Самарканд, подписана от всички членове на Шанхайската организация за съдействие.
Казахския пъзел
По пътя ще има обилие от неравности. Не е инцидентно, че Си стартира пътуването си от Казахстан – мега-стратегическият западен комшия на Китай, споделящ доста дълга обща граница със Синдзян, Уйгурския самостоятелен район. Границата сред трите страни при сухото пристанище Хоргос – за камиони, рейсове и влакове поотделно – е доста значима и е безусловно основен възел за самодейността " Един пояс, веднъж ".
Администрацията на президента Касим-Жормат Токаев в Нур-Султан (който в скоро време ще бъде още веднъж преименуван на Астана) е много комплицирана, люшкаща се сред източната и западната политическа ориентировка и инфилтрирана от американците в същата степен, в която беше и при предшественика му Нурсултан Назарбаев, първият постъсветски президент на Казахстан.
По-рано този месец да вземем за пример, Нур-Султан в партньорство с Анкара и British Petroleum – което безусловно ръководи Азербайджан – се съгласи да усили размера петрол по нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан до 4 милиона тона на месец до края на тази година. Chevron Exxon Mobil, доста дейни в Казахстан, също са част от договорката.
Явният дневен ред на нормалните обвинени е „ напълно да отдели стопанските системи на Централно-азиатските страни от съветската стопанска система “. Доколкото Казахстан е член освен на водения от Русия Евразийски стопански съюз (ЕИС), само че и на самодейността " Един пояс, веднъж ", е подходящо да се допусна, че Си, както и Путин, са дискутирали някои много съществени въпроси с Токаев, споделили са му да се ориентира накъде духа вятърът и са го посъветвали да държи вътрешнополитическата обстановка под надзор (виж осуетения прелом през януари, когато Токаев беше де факто избавен от водената от Русия Организация на контракта за групова сигурност.
Няма подозрение, че Централна Азия, исторически известна като „ сандъче със скъпоценности “ в средата на Хартленда (5-те някогашни руски републики от Североизточна Азия), прорязана от античните пътища на коприната и благословена с несметни естествени благосъстояния – изкопаеми горива, редки земни метали, плодородни земеделски земи – ще бъде употребена от нормалните обвинени като Кутия на Пандора и ще бъдат осъществени всички вероятни токсични номера срещу законната евразийска интеграция.
Това е в изострен контрастност със Западна Азия, където Иран ще се задейства като турбокомпресор, с цел да извърши основната си роля на свързващ кръстопът сред Евразия и Африка, в съдействие с самодейността " Един пояс, веднъж " и Международния транспортен кулоар север-юг.
Вече не е чудно, че Обединените арабски емирства, Бахрейн и Кувейт, всички в Западна Азия, в действителност разпознават накъде духа вятърът. Трите страни от Персийския залив получиха формален „ партньорски статут “ в Самарканд, наред с Малдивите и Мианмар.
Сплотяване на задачите
Самарканд също даде спомагателен подтик за интеграция, наред с концептуализираното от Русия огромно евразийско партньорство, което включва Евразийския стопански съюз – и всичко това единствено две седмици след повратния Източен стопански конгрес, извършен във Владивосток, на съветското стратегическо тихоокеанско крайбрежие.
Приоритет за Москва в Евразийския стопански съюз е да вкара държавно съглашение с Беларус (която наподобява има желание да стане член на Шанхайската организация за съдействие до 2024 г.), наред с близка интеграция в самодейността " Един пояс, веднъж ". Сърбия, Сингапур и Иран също имат търговски контракти с Евразийския стопански съюз.
Голямото Евразийско партньорство беше препоръчано от Путин през 2015 година – и то става все по-остро с помощта на дейното планиране от Евразийската комисия, водена от Сергей Глазиев, на нова финансова система, основана на злато и естествени запаси и противопоставяне на комерсиалното съглашение от Бретон (между Съединени американски щати, Канада, Западна Европа, Япония... – б.пр.). Веднага щом новата рамка е подготвена да бъде тествана, главният й пропагандатор евентуално ще бъде Шанхайската организация за съдействие.
Тук следим разиграването на цялостно съвпадане на задачите – както и на механизмите за взаимоотношение – осъществено от огромното евразийско партньорство, Инициативата " Един пояс, веднъж ", Евразийския стопански съюз, Шанхайската организация за съдействие, БРИКС+ и Международния транспортен кулоар Север-Юг. Битката за сливане на всички тези организации е титанична, като се вземат поради всички геоикономически цели на всеки от членовете и асоциираните сътрудници, само че тъкмо това се случва, с стремглава скорост.
В този фестивал на връзките практическите императиви варират от справяне с локалните усложнения до определяне на сложни многостранни коридори – от Кавказ до Централна Азия и от Иран до Индия, като всичко се разисква на многократни кръгли маси.
Успехите са към този момент забележими: от въведените сред Русия и Иран директни съглашения в рубли и риали, до увеличената тръговия сред Русия и Китай в рубли и юани, достигаща 20% и продължаваща да пораства. В скоро време може би ще се откри Източна замяна на артикули във Владивосток, която ще има за цел да улесни търговията с фючърси и деривативи с Азия-Тихи океан.
Китай е безспорният главен кредитор/инвеститор в инфраструктурата през Централна Азия. Приоритетите на Пекин може и да са импорт на газ от Туркменистан и Узбекистан и петрол от Казахстан, само че свързаността не изостава от тях. Изграждането на 600 км железопътна линия сред Пакистан-Афганистан-Узбекистан (Pakafuz) на стойност 5 милиарда $ ще разреши доставянето на карго от Централна Азия до Идийския океан единствено за 3 дни, вместо за 30. А тази железопътна линия ще бъде обвързвана с Казахстан и с към този момент изграждащата се от Китай 4380-километрова линия от Ланжу до Ташкент, която е един от плановете на самодейността " Един пояс, веднъж ".
Нур-Султан също е заинтригуван от железопътно трасе Туркменистан-Иран-Турция, което ще свърже неговия порт Актау на Каспийско море с Персийския залив и Средиземно море.
Турция в това време, към момента наблюдаващ в Шанхайската организация за съдействие и непрекъснато хеджираща залозите си, постепенно, само че несъмнено се пробва стратегически да придвижи личния си Pax Turcica, от софтуерно развиване до съдействие по защитата, всичко опаковано като политико-икономически-отбранителен пакет. Турският президент Реджеб Таийп Ердоган го разиска в Самарканд с Путин, откакто последният заяви, че 25 % от съветския газ, който Анкара купува, ще бъде плащан в рубли.
Добре пристигнали в Голямата Игра 2.0
Русия повече от Китай знае, че нормалните обвинени ще дадат мощен отпор. Само през 2022 година имаше провален опит за прелом в Казахстан през януари; проблеми в Бадахшан, Таджикистан, през май; проблеми в Каракалпакстан, Узбекистан, през юни; неспирни погранични конфликти сред Таджикистан и Киргизстан (чиито президенти в Самарканд най-малко се съгласиха да спрат огъня и да изтеглят войските от границата си).
А и неотдавна освободеният Афганистан, с не по-малко от 11 провинции, кръстосвани от ИЗИС-Хорасан и техните таджикски и узбекски почитатели. Хиляди кандидат-джихадисти от северноазиатския хартленд пътуваха до Идлиб в Сирия и след това назад до Афганистан – „ поощрявани “ от нормалните обвинени, които биха употребявали всеки трик под слънцето, с цел да тормозят и „ изолират “ Русия от Централна Азия.
Така че Русия и Китай би трябвало да имат подготвеност да бъдат въвлечени в безгранично комплексната и към този момент почнала огромна игра 2.0 на стероиди, в която САЩ/НАТО се бият против обединена Евразия, с Турция по средата.
Погледнато откъм светлата страна, Самарканд потвърди, че най-малко има консенсус сред всички играчи от другите институционални организации по отношение на това, че софтуерният суверенитет ще дефинира суверенността, както и регионализацията – в този случай евразийската – ще се стреми да размени ръководената от Съединени американски щати глобализация.
Тези играчи също по този начин схващат, че към своя край отивата ерата на Макиндер и Спайкман – когато Евразия беше „ удържана “ в полуразпаднала се форма, тъй че западните морски сили можеха да упражняват тотална доминация, в ущърб на националните ползи на играчите от световния Юг.
Сега играта е изцяло друга. Голямото евразийско партньорство е изцяло подкрепяно от Китай, в услуга както на плановете на самодейността " Един пояс, веднъж ", по този начин и на тези на Евразийския стопански съюз, а Шанхайската организация за съдействие оформя общата среда.
Да, това е Евразийският цивилизационен план за 21 век и оттатък него. Под егидата на „ духът на Самарканд “.
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник:
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ